Живот след прахта
Прах при прахта. И после какво?
Изчезване в нищото, в тъмното, в мрака?
Не вярвам в това! Не зная защо...
Нима сме сами и нас никой не чака?
Нима няма свят отвъд пепелта,
нима няма в него зелени полени,
обсипани с хиляди бели цветя
и човешки мечти разпилени?
Нима няма люляк със див аромат?
Да не казваш, че няма синчец?
И нима няма нещо подобно на град,
и нима не вали и капка дъждец?
И нима там не тичат босоноги деца,
и нима няма влюбени двойки?
Нима няма засмени лица
и младежи, и старци, засмени девойки?
Не, не вярвам на думичка даже,
че в пепел и мрак сама ще умра!
Но вярвам, че там някъде може
да има дихание дори след прахта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Всички права запазени
