Прах при прахта. И после какво?

Изчезване в нищото, в тъмното, в мрака?

Не вярвам в това! Не зная защо...

Нима сме сами и нас никой не чака?

Нима няма свят отвъд пепелта,

нима няма в него зелени полени,

обсипани с хиляди бели цветя

и човешки мечти разпилени?

Нима няма люляк със див аромат?

Да не казваш, че няма синчец?

И нима няма нещо подобно на град,

и нима не вали и капка дъждец?

И нима там не тичат босоноги деца,

и нима няма влюбени двойки?

Нима няма засмени лица

и младежи, и старци, засмени девойки?

Не, не вярвам на думичка даже,

че в пепел и  мрак сама ще умра!

Но вярвам, че там някъде може

да има дихание дори след прахта...