Живот след прахта
Прах при прахта. И после какво?
Изчезване в нищото, в тъмното, в мрака?
Не вярвам в това! Не зная защо...
Нима сме сами и нас никой не чака?
Нима няма свят отвъд пепелта,
нима няма в него зелени полени,
обсипани с хиляди бели цветя
и човешки мечти разпилени?
Нима няма люляк със див аромат?
Да не казваш, че няма синчец?
И нима няма нещо подобно на град,
и нима не вали и капка дъждец?
И нима там не тичат босоноги деца,
и нима няма влюбени двойки?
Нима няма засмени лица
и младежи, и старци, засмени девойки?
Не, не вярвам на думичка даже,
че в пепел и мрак сама ще умра!
Но вярвам, че там някъде може
да има дихание дори след прахта...
© Роси All rights reserved.
