Живот след смъртта

LiYaa (Си Ляна)
36 50

6.06.2019 г., 12:04 ч.

Поезия » Свободен стих

517 0 2

Побягвам към къщата

Виждам линейки една, две - толкова

Баба тича към входа,

но защо го направи?

Освобождаване или вечен затвор, не зная, питам се

Обвинения следват.

Детето си е дете,

но защо го остави?

Разстилам се по пода, в градината и между цветята, стъпквам се и пониквам отново

Не вярвам, че това се случва.

Егоизмът е в нас и ние сме в него, но защо излезе?!

Глупачка, глупачка...

Сега това можеше да е само тъжен сън.

Умирам и отново се раждам.

Убийца ли съм, питам, или просто дете?

Уви, поредната ти прищявка, глупачке, какво щеше да ти стане ако беше останала?

Качвам се в колата на непозната.

Минава улица, две, води ме към Рая...

Там ще се срещнем, мисля си.

Телефона позвънява.

Последната надежда угасва.

14 години по-късно, детето вече не е дете ...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.