6 июн. 2019 г., 12:04

Живот след смъртта

983 0 2

Побягвам към къщата

Виждам линейки една, две - толкова

Баба тича към входа,

но защо го направи?

Освобождаване или вечен затвор, не зная, питам се

Обвинения следват.

Детето си е дете,

но защо го остави?

Разстилам се по пода, в градината и между цветята, стъпквам се и пониквам отново

Не вярвам, че това се случва.

Егоизмът е в нас и ние сме в него, но защо излезе?!

Глупачка, глупачка...

Сега това можеше да е само тъжен сън.

Умирам и отново се раждам.

Убийца ли съм, питам, или просто дете?

Уви, поредната ти прищявка, глупачке, какво щеше да ти стане ако беше останала?

Качвам се в колата на непозната.

Минава улица, две, води ме към Рая...

Там ще се срещнем, мисля си.

Телефона позвънява.

Последната надежда угасва.

14 години по-късно, детето вече не е дете ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Синьо момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
    Поздрави!
  • Много интересно написано !
    В раздвижен стил, откъслечни мисли на едно объркано дете.
    Нещо много различно, което ми хареса.
    Поздрави !

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...