6 июн. 2019 г., 12:04

Живот след смъртта 

  Поэзия » Свободный стих
640 0 2

Побягвам към къщата

Виждам линейки една, две - толкова

Баба тича към входа,

но защо го направи?

Освобождаване или вечен затвор, не зная, питам се

Обвинения следват.

Детето си е дете,

но защо го остави?

Разстилам се по пода, в градината и между цветята, стъпквам се и пониквам отново

Не вярвам, че това се случва.

Егоизмът е в нас и ние сме в него, но защо излезе?!

Глупачка, глупачка...

Сега това можеше да е само тъжен сън.

Умирам и отново се раждам.

Убийца ли съм, питам, или просто дете?

Уви, поредната ти прищявка, глупачке, какво щеше да ти стане ако беше останала?

Качвам се в колата на непозната.

Минава улица, две, води ме към Рая...

Там ще се срещнем, мисля си.

Телефона позвънява.

Последната надежда угасва.

14 години по-късно, детето вече не е дете ...

© Си Ляна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
    Поздрави!
  • Много интересно написано !
    В раздвижен стил, откъслечни мисли на едно объркано дете.
    Нещо много различно, което ми хареса.
    Поздрави !
Предложения
: ??:??