Живот след смъртта
Побягвам към къщата
Виждам линейки една, две - толкова
Баба тича към входа,
но защо го направи?
Освобождаване или вечен затвор, не зная, питам се
Обвинения следват.
Детето си е дете,
но защо го остави?
Разстилам се по пода, в градината и между цветята, стъпквам се и пониквам отново
Не вярвам, че това се случва.
Егоизмът е в нас и ние сме в него, но защо излезе?!
Глупачка, глупачка...
Сега това можеше да е само тъжен сън.
Умирам и отново се раждам.
Убийца ли съм, питам, или просто дете?
Уви, поредната ти прищявка, глупачке, какво щеше да ти стане ако беше останала?
Качвам се в колата на непозната.
Минава улица, две, води ме към Рая...
Там ще се срещнем, мисля си.
Телефона позвънява.
Последната надежда угасва.
14 години по-късно, детето вече не е дете ...
© Синьо момиче All rights reserved.
