30.03.2021 г., 23:22

Живот спектакъл

859 1 3

Таях се тихо в дните ти,

във нощите потъвах до забрава.

А сутрин се събуждах с изгрева,

завита в слънчеви лъчи.

 

И кацаше ми птиче на прозореца,

и пееше си утринната песничка.

Отвън ухаеше на люляци,

във стаята на утринно кафе.

 

И беше нежен танц животът ми.

Музика и танц под звездното небе.

Балет и лебедово езеро,

латино и забързано танго.

 

Животът ми-спектакъл бързо свърши.

Сега със други ритми той тече.

Салса, Брейк, Хип-хоп, запълват дните ми.

понякога e Етно, понякога Суинг.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Благодаря за добрата оценка, Милена. Александър Вутимски беше в програмите ни по съвременна българска литература във Великотърновския университет преди много години и ми се падна на изпита. На мен също ми допадаше, един поет с безкрайно трагична лична съдба и много нежен лирик, недочакал издаването на собствена стихосбирка. Мисля, че за първи път стиховете му са събрани под заглавие "Не съм затворен кръг".
  • Нежно и красиво! И не знам защо, но докато го четях си спомних за Александър Вутимски - един от най-нежните ни лирици, незаслужено забравен.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...