Живот в бутилка
Живот в бутилка
„Моряче”,
Кой ли вятър ме довя…
Заседнал на скалите днес
се давя в ром.
Седя.
Докле сърцето ми мъжди
закотвено -
разбит,
писмо ти пиша...
и туй шише,
как тежко е -
без дом,
след всяка буря…
Писмото? -
вътре ще го туря.
Знам,
пия зер -
нужно ми е празно…
и в мен -
споделям с теб,
защото мъчно е -
проказно.
Какво ми струва ли?!
Не ставай смешен…
само адреса ти не зная!
Ако е грешен… -
морето ми е куриер,
затуй,
за таксата нехая.
Да-а…
пиша.
Облак прикрил е ярките мечти -
едвам се диша.
От фара ми люти -
на дим…
с опърлени души -
едвам хриптим.
Нямат посока мъртвите вълни,
навели са перчеми отвисоко.
И теб те няма тук, нали?
Над Фамагуста едрите звезди…
дали са синеоки?
Моля те, кажи…
Мълчиш.
И чайките крещят!
Дали сгреши?! ...
Светлото бъдеще -
несбъднат сън ли бе
или измама?
А днес…
значение -
май няма.
Компасите - по пладне лъжат вече.
Объркват пътищата -
някак отдалече…
залязват сутрин
и изгряват вечер!
Планетно малки сме -
човечец до човече.
Фатално ни привличат с драми!
Добре сме -
по крайниците с нишки изтъкани,
се движим в такт -
марионетки.
Но от четвърт век
сме без моторни песни,
а някакъв кючек…
и идеали -
кой от кой по-лесни.
Няма Север,
няма Юг…
с посоките – до тук!
Стрелките сочат изток – запад.
Магнатите
ще ни излапат -
любезни…
С мними лозунги за демокрация,
щом влезем
в полюсната гравитация -
на себе си,
по-малко сме полезни.
Стагнация
и криза,
от орбита излиза…
хаос.
Дори и оправдание май няма
за немотията, така голяма.
Нима оказахме се мързеливи
или тъй просто -
пречим, че сме живи…
излъгани, за кой ли път,
със приказки – банални и красиви.
Защо не спрат
пророците лъжливи,
куп сребърници да секат… -
от наща вяра,
в матриците си за поквара.
Все вярваме на други…
и в заблуди,
заблуди,
луди! -
зелниците не изядохме…
Защо на тях,
на ситите ги дадохме?
Все по-угрижен вече скитам.
Кога на себе си ще вярваме? -
започнах често да се питам…
Ти чул ли си „Моряко”, че откриха
патрони – от онези,
що вярата разкъсват…
на протези.
И без пирони,
без звезди,
без кръстове дори…
разпънаха ни и разкриха -
рани,
жестоки и ненужни,
изтерзани…
Защо ни нараниха -
че хора сме били… ?!
А не желязо -
както беше казал.
Човеци! -
вече не звучеше гордо.
Пробойна във живота!
SOS!
Потъваме!
Завода е ограбен…
няма квота
за толкоз много хора.
И умора -
морна,
мор…
Като капак и морска сол…
кръвта изгаря – непокорна!
А наказателната рота -
не затвор
и не разстрели,
ни отброява дните -
оскотели,
с превръзки на очите -
бели,
до бяло нажежени -
обгорели,
стаили пламъци смарагдово зелени -
жадуват изстрел,
в своите амбразури…
Но няма ли граната кой да тури?!...
и да взриви нелепия живец…
Но не със зрелища
и не със хляб…
Свинец!
…
Гризат ме…
червеите - не стават пеперуди,
не ще отлитнат…
Във времената груби
животът ни подритнат,
по сизифски -
търкаляме в заблуди.
Крачка след крачка -
глобус от полуда,
който не иска никой да го мачка!
Юди-и!
Дори във бездната с глава надолу!
В най-черните ми дни,
парите бели -
дерат от тялото ми голо,
по кожи три !
Били дебели.
Не знам,
не знам,
не знам…
Такава ли е свободата?
Дали съм сам?
Душата тлее
и ме е срам -
перо държа…
а меч ръката ми копнее!
Със острие -
изсекло векове ръжда,
във вярата ми волно да изгрее,
подир дъжда.
Ех, как ми се живее!
Бих литнал -
дори без ракета в небето…
В което…
ме научи да кръжа.
*
От божества, така сътворен е светът,
със всичките там -
седем небета!
Но нека и те да четат! -
че зорлем едно ще ми трябва…
из път.
Знам, някой ден -
поета ще иска вендета!
Тогава страхът -
и прахът -
и стихът -
ще затворим,
изпили живота… в шишета -
завета свой -
последния волен хабер!
Записан навярно,
без фитил и без кръв.
Но повярвай ми!
Не и с клишета.
Морето е мой куриер…
© Борис Борисов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Привет, Ваня! Душата ми е в този стих и ти благодари!
-
Прочетох многократно....
Как се коментира такъв стих?? Остави ме без думи! Благодаря за това, че ме накара да се замисля, и да си задам куп въпроси. Поздравявам те! -
Благодаря ви, Писмото пътува - морето... и вие сте мои куриери!
-
"Нима оказахме се мързеливи
или тъй просто -
пречим, че сме живи…"
Прекрасен стих! Аплодирам те! -
Боби, Маги, благодаря ви, че ми писахте!
Обичам да си пиша с поети,
но дните са така заети!
-
Браво, Борис!
аплодисменти за позицията и за
великолепното стихотворение.. -
Поздравления! Умееш да вълнуваш!
-
Благодаря ти, Любо, приятелю! Всяка топлина - непоследвана от сметка е добре дошла!
-
Разхождайки се в морето откровения намерих бутилка с писмо и четох бавно ...Благодаря Боре!!!Усмивка и топлинка в този студен ден!!!
-
Трябва да издадеш книжка с коментарите си! Прекалено са бисерни
Че и гроздови, понякога. -
Тошко, какво ме съветваш?! Да му напиша SMS или телеграма! Нито номера знам, нито адреса, затова написах цяло писмо. Колкото до бутилката - не беше голяма... ама какъв дух имаше!
-
Дългичко, ама хубаво. Дано и бутилката да е била така
-
Благодаря ви, че прочетохте личната ми кореспонденция, Галина, Илко, Нина, Росица, Веси, Радка, несравнимо е усещането, че водиш разговор с безсмъртната душа на Вапцаров! Макар, че изглежда като монолог, всъщност не е така, защото той е казал каквото е имал да каже...
Говорим
двама с Вапцаров
на тема:
"Животът във новото време"... -
Като от дупка ме изкара този стих!
БЛАГОДАРЯ! -
Чудно е, Боре,
харесах много!!!
Поздрав и от мен -
Сляпата вяра - слепи ги ражда! Не бива да спираме да питаме... макар, че не получаваме желаните отговори!
Ако вярваш без да се съмняваш, то значи вярата ти е сляпа... а това повече прилича на любов! Че кой иска любов от политиците... освен брачните им партньори?!
Спрем ли да търсим, едва ли някога ще доживеем достойни хора да ни управляват... -
За съжаление рядко получават желания отговор.
-
Дали някога ще получим желаните отговори ,Борисе!?!?
Поздрави !!! -
Браво!
-
По Вапцаровски - гневно и оптимистично!
"Знам, някой ден -
поета ще иска вендета!"
Никой не може да ни отнеме "едрите звезди над Фамагуста" !
-
Морето е най-верният куриер - винаги намира бряг...
Комплименти за проникновението, Боби! -
загубих и ума, и дума, и въздух, и всичко
-
Отново остра пика в сърцето на действителността!Много силно!Поздрави!
-
Благодаря ви приятели за подкрепата!
Чувал съм за двама, които след казаното завършвали с: – „Вервайте ми” и „Вярвай в Мен”! Всъщност единия е бил Цар, а другия, когото нямам честта да познавам лично е Човек, само по майчина линия!
Най-истинска не е онази вяра, която ни моли или нарежда, а тази която дава отговор на въпросите ни! -
"Той пеел човека."
Харесах!
Поздрави. -
Класика!!! Очарован съм... Поклон!
-
Браво - това е истинско гражданско стихо!
-
Браво, Боре!!!
Браво, Борисов!!! -
Чудесен стих!
Четох и вниквах в мъдростта на Поезията ти, Борисе!
Светло да ти е!!! -
Поздравления за безкомпромисната гражданска позиция! Настръхнах, докато четях!
-
Аплодисменти и поклон! Все едно четох Вапцаров - прероден! Силно, ярко, злободневно...
-
Силно и много въздействащо!!! Малко е да кажа, че ми хареса! Аплодисменти, Борис!
-
Браво! Силен, добре написан стих!
Много ми хареса! -
Майчице мила!
Слагам си го във Фейсбук. -
Няма никакво съмнение - морето е твой кумир! А след като прочетох това - и мой!
-
Хареса ми това съпоставяне на ценностите с позоваване на образци в литературата - силно и въздействащо! И с много патос написано! дано повече прочетат!
-
Силно!!! Поздрави!
-
Борис! Приеми горещите ми аплодисменти за тази бойка поема, за гражданската ти позиция, за светлата Вапцаровска вяра, която възвърна у мен! След Пеньо Пенев не съм чел по-хубаво нещо до днес. Извини ме за патоса, но всичко това го почувствах до болка ясно след прочита на "Живот в бутилка". Щастливо плаване в дълбокото море на поезията и попътен вятър!
-
Ама това изобщо не е за шише!!!Направо си е за ракета,та дано в звездните ширини стане достояние на космическите нации!Че нашата черна поема ще разбърка цялата звездна система!
-
Няма оправдание за насечената вяра... и за още много неща в съвременния живот... А как ни се живее!!!
Поздрав! -
Бих литнал -
дори без ракета в небето…
Много силен стих!С поздравления за гражданската позиция! -
Благодаря, Лейди Зодиак... получавате бутилка за двама!
-
Не, този път не мога да се сдържа!
Браво за идеята, за позицията и за всичко останало!
Да, нямаме оправдание за малодушието и за мълчанието...и за...превръзките на очите. И ще ни тъпчат... и ...още и още.КОЛКО ОЩЕ?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Разтърсва твоето откровение!
Благодаря!