yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
9.02.2017 г., 13:23 ч.

Живот в умора 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
364 0 11

Душата ми е уморена и в болка свива се в мен.

Защо не тръгнах с любов дарена

в тиха лунна нощ след тъжен ден.

Душата ми е уморена

от прошки и раздели

на една любов невярна, изхабена.

Душата ми е уморена

да жадува и копнее.

Душата ми ранена,

защото тежко ме рани

и човешката ти мисъл не прозряла ме гори.

Боли от празните надежди и вечните лъжи.

Душата ми пленена от тихо детство,

от безоблачния детски смях,

от вярата, промъкнала се през нощта,

от грях и изповеди на един живот,

който чезне в дните ми.

Душата ми остана нежност на дете.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??