Живот в умора
Душата ми е уморена и в болка свива се в мен.
Защо не тръгнах с любов дарена
в тиха лунна нощ след тъжен ден.
Душата ми е уморена
от прошки и раздели
на една любов невярна, изхабена.
Душата ми е уморена
да жадува и копнее.
Душата ми ранена,
защото тежко ме рани
и човешката ти мисъл не прозряла ме гори.
Боли от празните надежди и вечните лъжи.
Душата ми пленена от тихо детство,
от безоблачния детски смях,
от вярата, промъкнала се през нощта,
от грях и изповеди на един живот,
който чезне в дните ми.
Душата ми остана нежност на дете.
© Йонка Янкова All rights reserved.
