Живот в умора

yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833

Feb 9, 2017, 1:23 PM

Poetry » Love, Free verse

324 0 11

Душата ми е уморена и в болка свива се в мен.

Защо не тръгнах с любов дарена

в тиха лунна нощ след тъжен ден.

Душата ми е уморена

от прошки и раздели

на една любов невярна, изхабена.

Душата ми е уморена

да жадува и копнее.

Душата ми ранена,

защото тежко ме рани

и човешката ти мисъл не прозряла ме гори.

Боли от празните надежди и вечните лъжи.

Душата ми пленена от тихо детство,

от безоблачния детски смях,

от вярата, промъкнала се през нощта,

от грях и изповеди на един живот,

който чезне в дните ми.

Душата ми остана нежност на дете.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yankova41 (Йонка Янкова)

2017-02-11T16:20:16+02:00

Благодаря ти Васе за коментара
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-02-10T12:44:24+02:00

Запази душата си детска, чиста и копнееща за любов. Поздрави!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-02-10T09:17:20+02:00

Благодаря ти Влади за коментара
Putin (Владимир Владимирович)

2017-02-10T08:29:50+02:00

Хубав стих!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-02-10T08:09:49+02:00

Благодаря ти Младен за коментара
vega666 (Младен Мисана)

2017-02-10T01:04:24+02:00

Детството е свещеният оазис на миналото. Слънчев остров, който водите на бъдещето не могат да залеят. Само там сме неопетнени и тъждествени на себе си. Интересни мисли в поетични одежди споделяш, Йонка!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-02-09T22:34:13+02:00

Благодаря ви Силве И Никола за коментара
koli4a (Никола Апостолов)

2017-02-09T22:10:34+02:00

Тъжно, но с оптимистичен край! Това е успокояващо! Поздрави!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-02-09T18:57:18+02:00

Тъжно Йонче,но все пак, финалът носи надежда!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-02-09T16:57:38+02:00

Благодаря тиЕси за коментара
Веси_Еси (Еси)

2017-02-09T16:46:35+02:00

Душата ти е богата, Йонче, и възвишена! Поздрави!