Слънцето намалява до здрач,
луната засиява ярко,
стоя неподвижна,
докато земята се върти
около мен.
Сърцето бие все по-бързо...
Това ли е повикът на
първата любов?
Любими...
Припомни си тези
прекрасни моменти,
когато всичко се промени.
Нашите мечти се смесват
с реалността.
Чудя се дали нашата любов,
пътувайки, през вековете
ни е свързвала, с копринени
нишки...
Нека този сезон на любовта
остане вечен.
Нека да се срещаме
живот след живот,
както днес...
Цветовете на нашите души
се сляха в едно,
не мога да кажа кое
от мен си ти и кое от теб
съм аз.
Това е жаждата на океана,
това е илюзията на нощта,
пламъците в нашите сърца
бяха запалени...
29.11.2009г
© Сириус Надежда Всички права запазени