Dec 1, 2009, 1:17 AM

Живот за двама

  Poetry » Love
779 0 11

Слънцето намалява до здрач,

луната засиява ярко,

стоя неподвижна,

докато земята се върти

около мен.

 

Сърцето бие все по-бързо...

 

Това ли е повикът на

първата любов?

Любими...

 

Припомни си тези

прекрасни моменти,

когато всичко се промени.

Нашите мечти се смесват

с реалността.

 

Чудя се дали нашата любов,

пътувайки, през вековете

ни е свързвала, с копринени

нишки...

 

Нека този сезон на любовта

остане вечен.

Нека да се срещаме

живот след живот,

както днес...

 

Цветовете на нашите души

се сляха в едно,

не мога да кажа кое

от мен си ти и кое от теб

съм аз.

 

Това е жаждата на океана,

това е илюзията на нощта,

пламъците в нашите  сърца

бяха запалени...

 

29.11.2009г

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...