Karaman (Сириус Надежда)
135 2168
Dec 1, 2009, 1:17 AM

Живот за двама 

  Poetry » Love
644 0 11

Слънцето намалява до здрач,

луната засиява ярко,

стоя неподвижна,

докато земята се върти

около мен.

 

Сърцето бие все по-бързо...

 

Това ли е повикът на

първата любов?

Любими...

 

Припомни си тези

прекрасни моменти,

когато всичко се промени.

Нашите мечти се смесват

с реалността.

 

Чудя се дали нашата любов,

пътувайки, през вековете

ни е свързвала, с копринени

нишки...

 

Нека този сезон на любовта

остане вечен.

Нека да се срещаме

живот след живот,

както днес...

 

Цветовете на нашите души

се сляха в едно,

не мога да кажа кое

от мен си ти и кое от теб

съм аз.

 

Това е жаждата на океана,

това е илюзията на нощта,

пламъците в нашите  сърца

бяха запалени...

 

29.11.2009г

 

© Сириус Надежда All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??