5.08.2007 г., 11:42

Живота е пред мен

1.1K 0 1
Дойде и ме прегърна,
по-добър живот ми обеща
там, където ще ме отведеш.
Говореше ми нежно,
чувствах се щастлив.
Усещах как прегръдката ти
ме отвежда на места
незнайни и красиви като в рая.
О, смърт, защо избяга?
Върни се, отведи ме с теб
в райските градини.
А може би не е сега момента,
ЖИВОТЪТ Е ПРЕД МЕН!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихчето е посветено на един от най-добрите ми приятели който заради 1 пиян шофьор и лекарска небрежност вече не е м/у нас.Стихът е вдъхновен от негови думи казани през краткото време в което беше в съзнание.
    Караите внимателно и не употребяваите алкохол ако шофирате!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...