Aug 5, 2007, 11:42 AM

Живота е пред мен

  Poetry
1.1K 0 1
Дойде и ме прегърна,
по-добър живот ми обеща
там, където ще ме отведеш.
Говореше ми нежно,
чувствах се щастлив.
Усещах как прегръдката ти
ме отвежда на места
незнайни и красиви като в рая.
О, смърт, защо избяга?
Върни се, отведи ме с теб
в райските градини.
А може би не е сега момента,
ЖИВОТЪТ Е ПРЕД МЕН!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихчето е посветено на един от най-добрите ми приятели който заради 1 пиян шофьор и лекарска небрежност вече не е м/у нас.Стихът е вдъхновен от негови думи казани през краткото време в което беше в съзнание.
    Караите внимателно и не употребяваите алкохол ако шофирате!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...