Aug 5, 2007, 11:42 AM

Живота е пред мен

  Poetry
1.1K 0 1
Дойде и ме прегърна,
по-добър живот ми обеща
там, където ще ме отведеш.
Говореше ми нежно,
чувствах се щастлив.
Усещах как прегръдката ти
ме отвежда на места
незнайни и красиви като в рая.
О, смърт, защо избяга?
Върни се, отведи ме с теб
в райските градини.
А може би не е сега момента,
ЖИВОТЪТ Е ПРЕД МЕН!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихчето е посветено на един от най-добрите ми приятели който заради 1 пиян шофьор и лекарска небрежност вече не е м/у нас.Стихът е вдъхновен от негови думи казани през краткото време в което беше в съзнание.
    Караите внимателно и не употребяваите алкохол ако шофирате!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...