20.08.2009 г., 21:56

Живота си да украсим

623 0 0

Аз виждам - в твоите очи искра блести.
Аз чувствам - в твоите ръце
топлина за моето сърце.
Не бих забравила, за миг дори,
ласките, въздишките от теб
за мен в онези дни.
Валеше дъжд като сълзи,
вятър стенеше от болка,
любовта се тревожеше
за следващите мигове,
които искахме един на друг
да подарим, с нежност
живота си да украсим.
Аз виждам твоите очи и чувствам
радостта сега и в следващите дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...