29.10.2009 г., 14:19

Животи

886 0 4

Във въздуха,

под прашното небе,

осветените улици

бяха озвучени...

... тъжна цигулка,

красива мелодия,

очите затворени

пазеха

своята същност,

лабиринт от въпроси,

момче и момиче,

приятелска история...

 

По земята,

върху калната трева,

позеленелите дръвчета

бяха оцветени...

... цветни моливи,

прекрасна картина,

очите отворени

показваха

своя характер,

шахматна дъска от отговори,

мъж и жена,

любовна история...

 

В океана

с тюркоазено синя вода,

вишневи корали

бяха хармонизирани...

... цигулка върху платно,

великолепна композиция,

обичани погледи

сливаха

своята любов,

игра на дама с трудни моменти,

възрастна двойка,

семейна история...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Весе, благодаря ти искрено за мнението! Радвам се!
    Хубава и усмихната вечер!
  • Иренче, радвам се!
    Ангел Нямат такава, и според мен е това, а за моженето, незнам ще си покаже
    Мариана и за теб поздрав
    Благодаря ви! Хубава вечер желая!
  • Поздрав!Добре закодирано...
  • Това е живота май...
    Много добре описан.
    Явно го можеш!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....