30.06.2021 г., 11:48

Животи

801 0 3

Една жена
заплиташе съдби.

Нанизваше животи върху шишове.

Обръщаше наопаки лъжи,

премяташе по две, по три,

премисляше.

Откупените скъпо хитрини

промушваше

като метални нишки.

Поглаждаше ту с плюнка, ту с език.

Въздишките тютюневи разнищваше.

И пак плетеше

денем и нощя

като побъркана

и късогледо

се взираше във свойте плетива -

безсмислени

абсурди от драперии.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...