Една жена
заплиташе съдби.
Нанизваше животи върху шишове.
Обръщаше наопаки лъжи,
премяташе по две, по три,
премисляше.
Откупените скъпо хитрини
промушваше
като метални нишки.
Поглаждаше ту с плюнка, ту с език.
Въздишките тютюневи разнищваше.
И пак плетеше
денем и нощя
като побъркана
и късогледо
се взираше във свойте плетива -
безсмислени
абсурди от драперии.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
