Една жена
заплиташе съдби.
Нанизваше животи върху шишове.
Обръщаше наопаки лъжи,
премяташе по две, по три,
премисляше.
Откупените скъпо хитрини
промушваше
като метални нишки.
Поглаждаше ту с плюнка, ту с език.
Въздишките тютюневи разнищваше.
И пак плетеше
денем и нощя
като побъркана
и късогледо
се взираше във свойте плетива -
безсмислени
абсурди от драперии.
© Павлина Гатева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
