Една жена
заплиташе съдби.
Нанизваше животи върху шишове.
Обръщаше наопаки лъжи,
премяташе по две, по три,
премисляше.
Откупените скъпо хитрини
промушваше
като метални нишки.
Поглаждаше ту с плюнка, ту с език.
Въздишките тютюневи разнищваше.
И пак плетеше
денем и нощя
като побъркана
и късогледо
се взираше във свойте плетива -
безсмислени
абсурди от драперии.
© Павлина Гатева Все права защищены