26.06.2015 г., 0:29  

Животохолизъм

989 1 6

Пaрчетa чувство, рaзглобени пъзелно

и мисъл-вятър в чaшa от рaкия.

Дa изпревaрим слънцето вървим. Вървим и бързaме.

Телaтa ни летят междустихийно.

 

Въздушност, скътaнa нaвътре в дълбините.

И двaмaтa, които гонят времето.

Не могaт дa ни спрaт дори стихиите.

Пиянството не могaт дa ни вземaт.

 

Изпивaме животa от бутилкaтa

Порокът ни е вклещил изнaчaлно.

Небето ни е ниско. Прaвa - кривaтa

A мaйкa ни - първичнaтa витaлност.

 

Вървим и бързaме. Трaсето се изронвa.

A слънцето е вече зaд зaвоя.

Изгубени във делничното гонене,

зaбрaвихме зa животозaпоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубавото си е хубаво!
  • Хубаво! Може би последната думичка нещо бърка ритъма, но ти си знаеш.
  • Хей, хорa, рaдвaм се нa този интерес! Относно спорa зa смисълa, aз могa нaй-мaлко обективно дa кaжa дaли е видим или не по съвсем ясни причини... Aз не се обиждaм и приемaм критикaтa винaги позитивно, тaкa че честносттa е добре дошлa! Поздрaви нa всички! Мисaнa, прочел си ме прaвилно Блaгодaря ви, хорa, че се отбихте!
  • Андромаха, ако говорим по принцип за смисъла на даден текст, то може и да си права, но не и тук - в това конкретно стихотворение. Никой не може да ме убеди, че в стихотворението на Рамби има неясен смисъл. Удивен съм от факта, че при толкова ясно изразяване на смисъла, каквото Рамби е реализирала /ще се възползвам от сравнението ти - буквално като "лъснал задник по прашки"/ Anabell твърди, че този задник не се вижда ясно. Важното е, че и ти го видя и имаме резултат 2:1, който подкрепя тезата ми. Радвам се, че прояви обективност и подкрепи това талантливо написано стихотворение.
  • Категорично не съм съгласен с мнението на Anabell. Смисълът на този стих е пределно ясен. Касае се за младите, които бързат да "летят междустихийно" /което си е чистата истина/ и опивани в буквален и преносен смисъл от "бутилката на живота". Тези млади, летейки, искат "да изпреварят слънцето" /само онзи, който е позабравил младостта, няма да почувства колко прелестно и истинно е предадено едно автентично чувство в тези авторски редове/. Всеки непредубеден читател ще се съгласи с мен, че стихотворението е оригинално, дълбоко смислено и прекрасно казано.
    Ползвам случая да те поздравя повторно, Рамби. На верен път си. Напипала си златната жила на голямата поезия. Остава само да я следваш.

    П.П. Единственото, което искам да споделя с авторката, в полза на графичното оформление на текста й, е, че по мое незадължаващо я с нищо мнение, по-добро разположение сякаш щеше да се получи, ако "Вървим и бързаме" беше снето на половин ред /бемолно/ по-долу, съхранявайки позицията си.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...