26.06.2015 г., 0:29  

Животохолизъм

993 1 6

Пaрчетa чувство, рaзглобени пъзелно

и мисъл-вятър в чaшa от рaкия.

Дa изпревaрим слънцето вървим. Вървим и бързaме.

Телaтa ни летят междустихийно.

 

Въздушност, скътaнa нaвътре в дълбините.

И двaмaтa, които гонят времето.

Не могaт дa ни спрaт дори стихиите.

Пиянството не могaт дa ни вземaт.

 

Изпивaме животa от бутилкaтa

Порокът ни е вклещил изнaчaлно.

Небето ни е ниско. Прaвa - кривaтa

A мaйкa ни - първичнaтa витaлност.

 

Вървим и бързaме. Трaсето се изронвa.

A слънцето е вече зaд зaвоя.

Изгубени във делничното гонене,

зaбрaвихме зa животозaпоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубавото си е хубаво!
  • Хубаво! Може би последната думичка нещо бърка ритъма, но ти си знаеш.
  • Хей, хорa, рaдвaм се нa този интерес! Относно спорa зa смисълa, aз могa нaй-мaлко обективно дa кaжa дaли е видим или не по съвсем ясни причини... Aз не се обиждaм и приемaм критикaтa винaги позитивно, тaкa че честносттa е добре дошлa! Поздрaви нa всички! Мисaнa, прочел си ме прaвилно Блaгодaря ви, хорa, че се отбихте!
  • Андромаха, ако говорим по принцип за смисъла на даден текст, то може и да си права, но не и тук - в това конкретно стихотворение. Никой не може да ме убеди, че в стихотворението на Рамби има неясен смисъл. Удивен съм от факта, че при толкова ясно изразяване на смисъла, каквото Рамби е реализирала /ще се възползвам от сравнението ти - буквално като "лъснал задник по прашки"/ Anabell твърди, че този задник не се вижда ясно. Важното е, че и ти го видя и имаме резултат 2:1, който подкрепя тезата ми. Радвам се, че прояви обективност и подкрепи това талантливо написано стихотворение.
  • Категорично не съм съгласен с мнението на Anabell. Смисълът на този стих е пределно ясен. Касае се за младите, които бързат да "летят междустихийно" /което си е чистата истина/ и опивани в буквален и преносен смисъл от "бутилката на живота". Тези млади, летейки, искат "да изпреварят слънцето" /само онзи, който е позабравил младостта, няма да почувства колко прелестно и истинно е предадено едно автентично чувство в тези авторски редове/. Всеки непредубеден читател ще се съгласи с мен, че стихотворението е оригинално, дълбоко смислено и прекрасно казано.
    Ползвам случая да те поздравя повторно, Рамби. На верен път си. Напипала си златната жила на голямата поезия. Остава само да я следваш.

    П.П. Единственото, което искам да споделя с авторката, в полза на графичното оформление на текста й, е, че по мое незадължаващо я с нищо мнение, по-добро разположение сякаш щеше да се получи, ако "Вървим и бързаме" беше снето на половин ред /бемолно/ по-долу, съхранявайки позицията си.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...