Животът
на земята жадния зов.
В Маята на топло се сгушва
и това се нарича... любов...
А после, при суша, дори
не му прави сметка,
спомня дълбоки дивни гори -
земна вълшебна гледка.
Жетва е сега, на вълни
житото тръпне, запява.
Свирят му нощем щурци,
заран го слънце огрява.
И видял Твореца,
че не бива жена да е сама.
И създал другаря и... и...
версията станала
великолепна.
Опорни думички.
Матрица, материк... мая.
Спомен, сметка... слънце.
21-22.06.2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени