25.06.2007 г., 1:28

Животът

658 0 6
Хлябът пораства, докато слуша
на земята жадния зов.
В Маята на топло се сгушва
и това се нарича... любов...

А после, при суша, дори
не му прави сметка,
спомня дълбоки дивни гори -
земна вълшебна гледка.

Жетва е сега, на вълни
житото тръпне, запява.
Свирят му нощем щурци,
заран го слънце огрява.




И видял Твореца,
че не бива жена да е сама.
И създал другаря и... и...
версията станала
великолепна.

Опорни думички.

Матрица, материк... мая.
Спомен, сметка... слънце.

21-22.06.2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...