Jun 25, 2007, 1:28 AM

Животът

  Poetry
660 0 6
Хлябът пораства, докато слуша
на земята жадния зов.
В Маята на топло се сгушва
и това се нарича... любов...

А после, при суша, дори
не му прави сметка,
спомня дълбоки дивни гори -
земна вълшебна гледка.

Жетва е сега, на вълни
житото тръпне, запява.
Свирят му нощем щурци,
заран го слънце огрява.




И видял Твореца,
че не бива жена да е сама.
И създал другаря и... и...
версията станала
великолепна.

Опорни думички.

Матрица, материк... мая.
Спомен, сметка... слънце.

21-22.06.2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...