25 jun 2007, 1:28

Животът

  Poesía
668 0 6
Хлябът пораства, докато слуша
на земята жадния зов.
В Маята на топло се сгушва
и това се нарича... любов...

А после, при суша, дори
не му прави сметка,
спомня дълбоки дивни гори -
земна вълшебна гледка.

Жетва е сега, на вълни
житото тръпне, запява.
Свирят му нощем щурци,
заран го слънце огрява.




И видял Твореца,
че не бива жена да е сама.
И създал другаря и... и...
версията станала
великолепна.

Опорни думички.

Матрица, материк... мая.
Спомен, сметка... слънце.

21-22.06.2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...