10.07.2014 г., 0:27  

Животът е една метафора

1.1K 0 6

Мамка му! Животът е такъв живот,

че няма как на лист да го опишеш!

В калта му валяш се, същински скот,

а във врата проблемите ти дишат.

 

Денят започва - майсторът на торти,

кога насмогва - за всекиго да опече,

нарязва ги, украсата - асòрти,

на час поглъщаш, щеш не щеш, парче.

 

Солени повечето са - преглъщаш -

че шефът ти завършен е простак

и в повечето случаи днес си връща,

задето бил е някога задръстеняк;

 

че като охлюв тътриш ипотека;

съседът рови в кòфа за боклук;

животни има - пò хора от човека;

системата ти нервна е буре със барут.

 

А как горчат парчетата, в които

раздяла сложена е вместо плодове! 

Загубваме най-близките си - сито

пресява ни като брашно. Къде?

 

Добре че са и сладките парченца -

приятели, любов, децата - всичко,

изпълващо ни с красота и нежност,

та до самия край живота да обичаме!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Недей да попържаш, ами папкай! Като ти засоли или вземе да нагарча, хрупни си от шоколадовата глазура в последното четиристишие. Веднага ще ти оправи нежелания вкус...
  • Солено-сладко с леко кисел вкус.
    (Но вече с този вкус сме попривикнали)
    Понякога подскачаме след трус.
    А после пак се хващаме за сигурното.
    Дори и да горчи.Да киселее.
    Един живот е.Трябва да го тикаме.
    Със него плачем.(Или пък се смеем)
    Завира ни по ъглите.А ние него в стих...
  • Солена сладост с приятен привкус на поезия!Поздрави!!!
  • Така, така, ръсете още захар в и без това само сладките парчета напоследък! Никой не мисли за фигурата ми, ей!
  • Да,животът е една метафора!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...