10.07.2014 г., 0:27  

Животът е една метафора

1.1K 0 6

Мамка му! Животът е такъв живот,

че няма как на лист да го опишеш!

В калта му валяш се, същински скот,

а във врата проблемите ти дишат.

 

Денят започва - майсторът на торти,

кога насмогва - за всекиго да опече,

нарязва ги, украсата - асòрти,

на час поглъщаш, щеш не щеш, парче.

 

Солени повечето са - преглъщаш -

че шефът ти завършен е простак

и в повечето случаи днес си връща,

задето бил е някога задръстеняк;

 

че като охлюв тътриш ипотека;

съседът рови в кòфа за боклук;

животни има - пò хора от човека;

системата ти нервна е буре със барут.

 

А как горчат парчетата, в които

раздяла сложена е вместо плодове! 

Загубваме най-близките си - сито

пресява ни като брашно. Къде?

 

Добре че са и сладките парченца -

приятели, любов, децата - всичко,

изпълващо ни с красота и нежност,

та до самия край живота да обичаме!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Недей да попържаш, ами папкай! Като ти засоли или вземе да нагарча, хрупни си от шоколадовата глазура в последното четиристишие. Веднага ще ти оправи нежелания вкус...
  • Солено-сладко с леко кисел вкус.
    (Но вече с този вкус сме попривикнали)
    Понякога подскачаме след трус.
    А после пак се хващаме за сигурното.
    Дори и да горчи.Да киселее.
    Един живот е.Трябва да го тикаме.
    Със него плачем.(Или пък се смеем)
    Завира ни по ъглите.А ние него в стих...
  • Солена сладост с приятен привкус на поезия!Поздрави!!!
  • Така, така, ръсете още захар в и без това само сладките парчета напоследък! Никой не мисли за фигурата ми, ей!
  • Да,животът е една метафора!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...