Всеки иска да бъде прегърнат, приятели!
Всеки иска да бъде обичан дълбоко!
Всеки вечер блуждае в земя на мечтатели!
Всеки тайно поглежда с душа към високото!

Всеки плаче, но някак от себе си крие се
и рисува си образ в тъгата – всесилен.
Аз съм плакал и зная, че в мъката ние сме
светлина и земя под крака нестабилни.

Нека всеки полека забрави за болката
и остави назад илюзорното лутане.
В любовта вечността е парченце: оско̀лка
от сърцето, което по рамото бута ме. 

Като стана въпрос за сърцато обичане,
ще покажа на всеки картина, в която
ние – малките хора – от зимата тичаме,
без да знаем, че всъщност животът е лято!