1.10.2008 г., 9:06

Животът е сцена

Поезия

1K 0 1

Животът е сцена

и ние играем ...

Времето – пясък,

от пръсти изтичащ...

Тъгуваме много,

ъгловато се смеем,

тресат ни жестоки

емоции лични.

Сънуваме Космос –

цветно и... съдим!

Ездачи на Кронос

не можем да бъдем.

Аплаузи бурни – мъртви сме вече...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Dark_Island (Таня Георгиева)

Много кратко пресъздаден живот - а той е самия Необят!
И все пак е хубав стихът!Поздрави!

2008-10-01T10:28:14+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0