Животът е сцена

Poetry

1K 0 1

Животът е сцена

и ние играем ...

Времето – пясък,

от пръсти изтичащ...

Тъгуваме много,

ъгловато се смеем,

тресат ни жестоки

емоции лични.

Сънуваме Космос –

цветно и... съдим!

Ездачи на Кронос

не можем да бъдем.

Аплаузи бурни – мъртви сме вече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

Много кратко пресъздаден живот - а той е самия Необят!
И все пак е хубав стихът!Поздрави!

2008-10-01T10:28:14+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0