Животът е сцена
Животът е сцена
и ние играем ...
Времето – пясък,
от пръсти изтичащ...
Тъгуваме много,
ъгловато се смеем,
тресат ни жестоки
емоции лични.
Сънуваме Космос –
цветно и... съдим!
Ездачи на Кронос
не можем да бъдем.
Аплаузи бурни – мъртви сме вече...
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados
И все пак е хубав стихът!Поздрави!