Животът е театър
Животът е театър огромен, нескончаем.
Родим ли се, ставаме неволно артисти.
Едни израстват велики, неизчерпаеми,
а другите, остават до края си - статисти.
Едни се раждат за главната роля,
другите ги поглъща тълпата,
която запълва сцената гола
дори извън обсега на светлината.
Понякога фалшив е главният герой
и рeпликите си изопачава.
Неведение поднася на публиката той,
а заблудените тълпи го обожават.
Ако смърта прегърне този наш "артист",
трагична развръзка, драма настояща.
А в същото време милиони статисти
поглъща бездната на сцената въртяща.
Те нямат стойност, те просто са тълпа
и да бяха личности, няма ги вече.
Страдат за тях мъже, жени, деца
и те на незнайна смърт обречени.
Това е животът, театър нескончаем,
в който неволно всички сме артисти
и винаги ще има велики, неизчерпаеми
и винаги ще си има статисти.
Посещавам това стихотворение на хилядите загинали от водната стихия в Азия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
