Животът жадува
От звука се родих да докосна
твоята нежна и млада душа
с нежност на пролетен вятър,
с ухание на косена трева.
Чуй звуците на мойта китара,
затвори си очите сега.
Обгърни сърцето си с вяра,
че за тебе жадува света.
Твойта младост е тъй непорочна,
има истина в твойте очи,
откъдето любовта ни започна
и някога там ще заспи.
Тъгувай за повече радости.
Усмихвай се на всички тъги.
Звукът на живота разнася се,
душата ти гали. Нали?
Прощавай на всички и всичко.
Превърни се във тяхна мечта.
Защото животът жадува
за теб да жадува света.
© Емил Стоянов Всички права запазени