Dec 28, 2011, 10:57 PM

Животът жадува

  Poetry » Love
711 0 2

                                                               Животът жадува

 

                     От звука се родих да докосна

                     твоята нежна и млада душа

                     с нежност на пролетен вятър,

                     с ухание на косена трева.

 

                     Чуй звуците на мойта китара,

                      затвори си очите сега.

                      Обгърни сърцето си с вяра,

                      че за тебе жадува света.

 

                      Твойта младост е тъй непорочна,

                      има истина в твойте очи,

                      откъдето любовта ни започна

                      и някога там ще заспи.

 

                      Тъгувай за повече радости.

                      Усмихвай се на всички тъги.

                      Звукът на живота разнася се,

                      душата ти гали. Нали?

 

                      Прощавай на всички и всичко.

                      Превърни се във тяхна мечта.

                      Защото животът жадува

                      за теб да жадува света.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....