Животът като река
Реката минава точно през мен,
на лакът нанизала моята аура -
до оня завой, до крайния бент,
до гарвана вперил очите си траурни.
Бълбука по моите остри скали,
над камъни, мренки и слънчеви зайчета.
Мълча, а реката през мене върви,
на пръсти макар, но така осезателно.
Реката е в мене, а аз не можах,
на рибена люспа по нейната гърбица,
да светна, преди оня гарванов грак,
да скърши шума ми напряко през бързея.
Все блъскам се - мътна вода в брегове
и все неразумно се губя в подмолите.
Тека уж напред, но точно къде?
И кой какво прави - аз викам неволята.
Реката минава точно през мен.
И аз съм през нея - изтичам и нося се.
До оня завой, до крайния бент...
Добре, че оставих след себе си мостове.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
Важното е, че мостът е!