Животът като река
Реката минава точно през мен,
на лакът нанизала моята аура -
до оня завой, до крайния бент,
до гарвана вперил очите си траурни.
Бълбука по моите остри скали,
над камъни, мренки и слънчеви зайчета.
Мълча, а реката през мене върви,
на пръсти макар, но така осезателно.
Реката е в мене, а аз не можах,
на рибена люспа по нейната гърбица,
да светна, преди оня гарванов грак,
да скърши шума ми напряко през бързея.
Все блъскам се - мътна вода в брегове
и все неразумно се губя в подмолите.
Тека уж напред, но точно къде?
И кой какво прави - аз викам неволята.
Реката минава точно през мен.
И аз съм през нея - изтичам и нося се.
До оня завой, до крайния бент...
Добре, че оставих след себе си мостове.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Важното е, че мостът е!
