Реката минава точно през мен,
на лакът нанизала моята аура -
до оня завой, до крайния бент,
до гарвана вперил очите си траурни.
Бълбука по моите остри скали,
над камъни, мренки и слънчеви зайчета.
Мълча, а реката през мене върви,
на пръсти макар, но така осезателно.
Реката е в мене, а аз не можах,
на рибена люспа по нейната гърбица,
да светна, преди оня гарванов грак,
да скърши шума ми напряко през бързея. ...