4.07.2007 г., 21:35 ч.

Животът, който не желая 

  Поезия
1038 0 2

Животът, който не желая


Какво не бих направил аз

за да живеят всички както трябва.

Живота бих си жертвал,

ако има смисъл от това,

но дори да искаш,

не всичко е възможно,

колкото и искрено да го желаеш.

Хората са просто хора.

Всеки крие нещо.

Всеки мисли другия да унижи.

Всеки иска да е някой.

Но всеки е безсилен сам.

Винаги се трудиш всеотдайно,

загърбваш личния си живот.

Спираш, мислиш и си казваш:

такъв съм се родил, така да бъде.

Знаеш, че това е твоето призвание.

Знаеш, че ще загинеш в самота.

Знаеш също, че ще можеш да избягаш.

Но не, ти не си такъв.

Ти решаваш да пожертваш всичко -

личния живот, забавления и мечти.

Няма за какво да съжаляваш,

този ще е твоя път,

трънлив, самотен и нещастен.

Не ще намериш там другар,

но не това е най-важно.

Съдбата се намесва, преди да се родиш.

Пред другите си весел и щастлив.

Никой не усеща всъщност кой си

вечер сред домашния уют.

Съдбата своя ти на глас проклинаш всеки път.

Има ги и хора, които не разбират.

Май всеки е такъв.

Мислят те за странен,

а някои и за малко луд.

Защо си мислят те така?

Колко пъти си задавал тоз въпрос?

Май те са лудите и неуки.

Кого ли заблуждаваш - ти си луд.

Всеки се оправя криво-ляво.

Малко тук и малко там.

Всеки гледа личното си щастие,

само ти си единак.

Докъде си мислиш, че ще стигнеш?

Реално нямаш точен отговор на тоз въпрос.

Колебаеш се, мислиш, страдаш...

Какво, по дяволите, става - сам не знаеш.

Много пъти си се пробвал да се махнеш,

да заживееш един обикновен живот,

изпълнен с простата човешка радост,

запленен от простотата на света.

Така ще бъде най-добре.

Наистина го заслужаваш.

Всички други този път поемат

и ти възможност имаш да вървиш.

Хайде, пробвай пак.

Нима не знаеш какво ще следва?

Писва ти от всичко

и решаваш да вървиш.

Стягаш куфари, дисаги,

захвърляш чуждите беди,

прекрачваш прага на самотната си стая

и се сблъскваш със света.

Започваш да живееш един обикновен живот,

изпълнен с аромат на щастие.

Май този път ще се получи.

Всичко засега върви добре.

Радваш се на хората до теб,

наистина се чувстваш ти прекрасно,

заобиколен от ласките на любимия човек.

Решаваш, че това е всичко, за което си копнял,

но не си ли ти наивен?

Нима човекът ще надвие ористта си?

Осъзнаваш за пореден път какъв си ти

и твоето място не е сред радостта.

"Но, моля ви се" първо казваш.

Аз желая тоз живот,

искам да опитам от света с пълни шепи,

от любовта, от болката и от греха,

но знаеш, че лъжеш в този час.

Нима не знаеш, кажи?

Винаги си го желал.

Дори и не просто си такъв.

Никога не си се примирявал с неправдата и с лъжата.

Борил си се за прослава на рода,

бил си се в нощта със сили непознати,

побеждаваш винаги и в двубоя със скръбта.

Да, аз зная, бедни мой другарю,

това не е живот за всеки,

не всеки е готов да го боли,

но аз ще вярвам вечно в теб.

© Димитър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доста истини.Накара ме да се замисля
  • Браво!!!
    Много ми хареса!
    Бори се, Манов!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??