Оставих миналото зад гърба си,
за да мога да бъда щастлива.
И отново търся нея-любовта.
Знам,че е някъде там,
в огромния свят,
на илюзии и лъжи,
на лицемерие и разбити мечти.
Вървя по улиците и мисля,
колко време пропилях
да обичам,да вярвам,
когато вместо това
трябваше да живея.
Да се радвам на това,което имах,
а не вечно да търся онова,
което никога няма да притежавам.
Чудя се дори защо
подарих живота си
на един подлец и лицемер,
който вместо радост и любов
ми даде лъжите си.
Сега след като осъзнах
колко ценен е животът ни,
който замалко не загубих
се надявам никога повече
да не се повтори този кошмар.
Да си жив,а всъщност мъртав.
Да те мислят за силен,
а ти да пропиляваш и последните си сили,
за да поддържаш тази илюзия.
Да обичаш,а да бъдеш мразен.
Загубих и последната частичка
от онова дете,което се смееше,
обичаше и живееше заради мечтите си.
Вече дори не боли. 
Вече я няма онази побъркваща
болка,която те кара да молиш
за смърт,само за да спре.
Като погледна онова усмихнато момиче
и тази,която виждам в огледалото
се питам:"Какво сторих"?!
Загубих и много време
да виня себе си,
за цялата омраза и ненавист,
с която той ме гледаше.
Но всичко това вече е минало.
Сега мисля за себе си,
живея,заради себе си.
Гледам напред и вярвам
отново в забравените мечти.
И колкото и да загубих,
съм щастлива с малкото,
което ми остана!