5.02.2008 г., 9:56

Животът ми

1.5K 0 13

Животът ми сякаш на лента минава,

забързани стъпки изтриват следите,

погледи вчесани ме обвиняват

и разнищват безмълвно дните.

 

 

Животът ми глъхне от думи лъжовни,

обречени - изплитат капани,

и чакат сетивата ми, жадно оплетени,

в тях да се хванат смълчани.

 

 

Животът ми тръпне от удари махови,

зазидани, в очите ми изчезнали,

хорските молби не казани,

в мен се оглеждат болезнено.

 

 

Животът ми сякаш на лента минава,

и някъде там... в тъмното стаена,

покривам себе си забравила,

че от "малките" победи съм родена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иванова,благодаря че си взела мерки,но това са неща,за които не трябва да се мълчи,не мислиш ли?Не знам под какво име е "тя" в сайта,за да и пиша,но ощетените поне би трябвало да знаят!Ако има друг такъв проблем ще се обръщам към теб!Благодаря отново!
  • Мисля, че е добре, че повече хора видяха и узнаха!
    Благодаря, че реагирахте навреме!
    Дано си вземе поука, както и всички други!
  • Хриси, разбирам и аз като теб съм ядосана.Мой стих също бе откраднат,както на Ели, твой, намерих и още няколко!
    И аз призовавам като теб, който я познава нека каже!
  • Възмутена съм...Някаква си Ралица,която може би е тук сред нас/регистрирана като читател или кой знае като каква...може и мъж/краде най-хубавите стихове.Откраднала е и твой стих,както и на Елишка.И всички останали стихове в нейния блог са ми познати и съм сигурна че не са нейни...Ако някой си е писал с нея от тук/все пак там има снимка/нека има смелостта да каже коя е тя,ако е тук сред нас...А тя да вземе да ходи на психолог...Поздравления за стиха.И нека всички,които прочетат коментара ми видят въпросната Ралица...
  • http://www.sibir.bg/blog/Weed80/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=48894
    Надникни там!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...