25.04.2007 г., 16:28

Животът ми е капучино

1.1K 0 3

                                      
                                    
                                          Животът ми е капучино,
                                          а любовта ми също като във казино,
                                          рулетката решава как да спре.
                                          Така обърна се играта,
                                          че хаосът обърка ми главата,
                                          надеждата последна, опита се да пресече.
                                          Казват... времето лекува,
                                          казват... бреме не векува. 
                                          Умът ми опит пак направи
                                          останките от ред да събере.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук ще замълча.Мисля, че можеш и по-добре!
    Поздравче!!
  • ,,казват, бреме не векува... ''
    Хубаво е Ани!
  • Капучиното е само вид кафе
    и дава то импулса на живота ни.
    И той/живота/ никога не ще се спре,
    докато с мерак рулетката върти се!
    Браво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...