Човек (Анна Станоева) Човек (Анна Станоева)
23 192
Apr 25, 2007, 4:28 PM

Животът ми е капучино

1.1K 0 3

                                      
                                    
                                          Животът ми е капучино,
                                          а любовта ми също като във казино,
                                          рулетката решава как да спре.
                                          Така обърна се играта,
                                          че хаосът обърка ми главата,
                                          надеждата последна, опита се да пресече.
                                          Казват... времето лекува,
                                          казват... бреме не векува. 
                                          Умът ми опит пак направи
                                          останките от ред да събере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Незабравима (Кремена Стоева)
    Незабравима (Кремена Стоева)
    Тук ще замълча.Мисля, че можеш и по-добре!
    Поздравче!!
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    ,,казват, бреме не векува... ''
    Хубаво е Ани!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Капучиното е само вид кафе
    и дава то импулса на живота ни.
    И той/живота/ никога не ще се спре,
    докато с мерак рулетката върти се!
    Браво!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0