15.01.2008 г., 9:12

Животът ми не е преминал

715 0 6
              Животът ми не е преминал още,

              животът ми е още много млад,

              тъй млад, като че ли сега започва,

              като че ли сега открива този свят.

 

              Открива го в лунната пътека,

              в изкрящите във вечерта звезди,

              открива го навсякъде, където

              достигат моите мечти.

 

              Открива го в безкрая на морето,

              в прибоя в пенливите вълни,

              открива го в зноя на полето

              и в сежнобелите високи планини.

 

 

             Открива го в изящните ти устни

             и в нежните ти мънички ръце,

             открива го в очите ти потънал,

             открива го в любящото сърце.

    

   

      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...