8.05.2020 г., 11:20 ч.

Животът ми оттук-оттам 

  Поезия » Оди и поеми
385 0 0

 

77Покрити с цветни  чергила,

със цветни черги и дъски.

Дори и днес ми става мило

за водените препирни!

В чували вързахме попара,

това за „олвето” ни бе товара,

и също слама и треви!

Бе малко мястото, уви!

Храна за нас бе натъкмена,

във кошници и във бохчи.

Фенерът най-отпред виси.

С място да сложим остена.

И на нашия керван,

пътя нощен бе избран!

 

78/На двадесет и осми август

бе майчин празник на Христос.

Различен  ден е от тогава,

друг календара ни е днес!

Днес на петнайсти август става,

 празнуването, но остава.

Календара ни се промени!

Смениха ли го по звезди,

или по нечия прищявка.

Не знам как да го оценя

но  и аз ще го сменя,

па каквото ще да става!

По умно ли е туй не знам

но и аз отивам там!

 

79/И така в надвечерта,----------------------17.11----------------------------

кервана щом се нагласи,

потегли в пътя начертан

и спорното се нагласи...

И тръгнахме преди вечеря,

манастиря да намерим,

с хора и хорски веселби,

сподирени и от стрелби!

За мене беше уникално

и в него бях за първи път!

не спряха да се веселят

И това като  закана,

за цял живот у мен остана!

 

80/А пищна беше  и луната-----------------------------------17.11-------------------------

сред многобройните звезди

и пътя ни покрай реката,

във полунощ  преполови...

Игралите хора на смени,

се спряха вече уморени,

заспаха в свойте возила

и спаха чак до сутринта,

докато стигнахме „балкана”,

надиплените му гори.

Керванът не се умори

и любопитен си остана.

И след обед, най -подир,

видяхме своя манастир!

 

81/Пред нас се ширнаха поляни,

край Чая с бистрата вода,

с треви отдавна не орани,

места удобни за целта!

И ние си избрахме място,

ни много ларж, ни много тясно...

С колите стана околник,

а кефа от туй бе велик!

И тъй удобно настанени,

във ограденото с коли

и да пече и да вали

играехме хора на смени.

А пък самия манастир,

ще ви покажа по-подир.

Привлечен  бях от  водопада,

на края на една река,

водата гдето шумно  пада,

обагрена като дъга!

Край него зърнах манастиря,

с ограда гдето всичко  спира,

а и желязната врата,

от две страни със бручила!

А в двора бе светата черква.

Народа с пищни труфила

от градове и от села.

И всичко в мене се обърка!

Не знам защо тогаз реших,

че за това ще пише стих

Разхождахме се по реката

и стигнахме до камен мост,

по стълби стигнахме водата,

а тя за мене бе разкош.

И босички покрай реката,

се радвахме на чистота,

за първи път аз във света,

видях такава чистота!

С катерене по бреговете

и аз и групата край мен

изкарвахме прекрасен ден

без да достигнем върховете!

И с радост тук ще отчета,

тъй опознавах  аз света

 

84/Като с бутилка във морето

ний търсехмe другар в света!

В училището бе прието

 с писма да стъпим до света!

До Бачково сестра ми прати,

писмото си до непознати

и с непознатия адрес,

си пишат каките до днес!

На гости бяхме у Седефка,

да ѝ гостуваме пощя.

Подариха си неща,

 и тя до края  ни бе шефка.

И  тая дружба на деца,

достигна нашите сърца!

 

 

ПАРТИЗАНСКА АКЦИЯ-------------------.....1911----------------------

 

 

85   /За други две неща ще пиша,

 от този първи период.

Аз мисля, че не са излишни,

на фантазиращите не са плод.

Селата никой не ги брани.

И тук дойдоха партизани!

А на следващия ден

с един полковник разярен,

тук българска войска остана,

до Септемврийския преврат...

Аз истина ви казвам, брат,

цял  август бяхме под охрана!

 И работата тъй стана,

на къра бяхме без храна!

 

86/В следобеда, към икиндия,

със още няколко деца,

над селото в една кория,

видяхме всичко на часа.

Пасяхме си така стадата

играехме си във гората,

когато в село изведнъж

видяхме с пушка един мъж

и чухме рядко да се стреля,

това пък нас ни притесни,

безгрижието ни смени

и ний без ничия повеля,

решихме да се приберем,

и в селото да разберем!

И щом навлезахме във село,

видяхме още един мъж,

да пази Никови дебело

и тъй разбрахме изведнъж,

че нещо става в махалата.

Набързо вързахме стадата

и любопитните деца,

със силна тупкащи сърца,

видяхме хора разтърчани,

да носят селския бакър,

до грабят като от чужд кър,

но от падарите не спрени.

Събрания за ток бакър,

за всички ставаше добър,

и това не беше само!

Видяхме селската тълпа

на тоз грабеж да дава рамо!

Край село чухме и стрелба!

Пред стълбите на общината,

децата бяха бяха във тълпата!

От лекарския кабинет,

лекарства грабеха навред!

Голяма бе тарапаната,

горяха данъчните книги,

и бунта  всички  да надига!

И аз от наш'та община,

награбих някаква книжа!

 

89/Опитаха да хванат кмета,

но той бил в „Синьото дере,

изплъзна се на тази чета!

Дали го търсеха да мре?!

И бирника бил скрит в бунаря!

А Нико с хитрост преговаря,

 и плаща  с тенекии мед

и с този договор приет,

от злото беше се откупил.

И тъй оставен на страна,

се включи в тяхната игра.

И във тъмнината на нощта,

балкана четата прибра!

 

90/И цяла село затрепери,

нали гаврихме с  реда,

от краденото щом намерят,

ще ни се смрачи  и деня.

Едни си върнаха бакъра,

а други търсеха чадъра,

под който да го настанят.

И грешката да отърват!

Наивниците като мене

избраха да го изгорят

и страховете им да спрат,

душицата им да не стене!

И всеки един като мен,

зачисти калния терен!

 

 

ОКУПАЦИЯТА  НА ДРАГОЙНОВО----------08.05.2019Г.---------------------------

 

 

91/На другия ден още в тъмно,

дойде от Хасково войска

и новината шумно гръмна,

че ще ни дялат до треска!

Войниците жените спряха

чешмянта вода изляха,

и като във кошмарен сън

не пущаха  човек на   вън!

По правилата всемогъщи,

страха във селото се вля,

полковника ни завладя

 и всички ни затвори в къщи!

Със страх си спомням този ден,

лош спомен той остави в мен!

 

92/И два дни селото остана

полковника ни държа в ключ!

След  туй войската тук остана,

не пущаше  на къра хич!

След туй ни пуснаха в полето.

Тарашеха ни общо взето,

да не си носим храни.

До края туй не се смени!

Дойде полковника с лампази

и два три часа  реч държа,

на края той не се сдържа

и каза Господ да ни пази!

И ни заплаши щем-не щем,

че трябва да го разберем!

 

93/И акцията се проточи,

във много августовски дни

и във септември даже скочи

и до Преврата продължи!

И само дни преди Девети,

там за военните се сети

и то в най-важния момент,

когато стана  инцидент:

убит би един партизанин,

дошъл от дивата гора,

 но както после се разбра,

 в лозата явката да хване!

Това бе Петко Господинов,

не се разбра той как загина!

 

94/Казаха, че е бил разстрелян,

там от разхождащ се войник,

в един прекрасен ден неделен.

И  после стана мъченик,

защото туй не беше  вярно.

Съдбата бе неблагодарна

и  този хубав млад войник,

плати с живота си за миг!

След дълги двадесет години

убиеца  му бе  разкрит,

съпартизанин  нефелит,

незнайно по каква причина?!

Със своя  греха   се разплати,

той като се самоуби!

 

ДОЙДЕ НАЙ-ПОСЛЕ И ДЕВЕТИ

 

95/И тъй дойдохме до Девети.

Аз учех във четвърти клас.

И партизаните „напети”,

във село щъкаха край нас

Завзеха всичко в Общината

и затърсиха отплата...

Създаваше се нова власт.

Не само в  село – и над нас!

Събраха верните другари!

Опряха и до Бай Иван,

за милицай той бе избран.

и там във Пловдив си остана

За служба друг тук не се хвана.

 еврейството в Мах'лата си остана!

 

96/Войникът бе докаран в село

и бе в убийство обвинен,

разпитван бе по това дело

и бе осъден според мен

За воплите му в общината,

слухтяха най-вече децата.

И от бедния войник

направихме си мъченик!

След тия селски процедури,

навярно мисля,  бе убит?

Убиеца остана скрит,

във тия съдбоносни бури.

Но аз написах туй що знам

и продължаваме натам!

 

97/Ще се опитам да покажа,

живота как се завъртя,

със свои думи  ще разкажа,

как комунизма пропълзя.

И как агенция”партянка”,

разпръскаше нездрава сянка.

За пръв път думата „колхоз”

отприщи своя коловоз.

На идващото от Русия

на всички селски новини,

народа как си инати

и Истината как се крие!

С ръка съветска и у нас,

градяхме „новата си Власт”!

 

98/”Партянката” разпръсна в село,

че ще ядем от общ казан,

жените ще са общо дело,

ще ни събуждат с барабин!

И неща такива още,

че всичко тука ще е общо!

И че твоята Сивушка,

друг от село ще  гушка

И във такава бъркотия,

ти ще си гол и без имот,

и че нашия  народ,

 ще им слугува като скот!

Без  свои ниви и имот,

ти как ще храниш своя род?!----------------------------19.11-------------------------

 

99/И цяла село бе във треска,

в душите ни се вмъкна страх.

 Дори и още   се оплеска,

това което бе пред нас.

Ний бяхме в блатото до гуша,

а ни налегна страшна суша!

Не капна в село капка дъжд

дойде ни всичко изведнъж,

и нищо в нивите не стана,

а житото на ръст  ръка,

аз бетствие ще нарека!

 Със нас и Господ не остана !

Какво децата ще ядат!?

Не виждахме да има път!

 

100//Без дъжд годината се случи.

Земята нищо не роди!

А и живота се закучи

и тъй на всички навреди!

Земята жадна се напука

и ни изхвърли на боклука!

И всички хора в този свят,

разбраха, че ще има глад!

И житото израсна педя,

кажи как да го приберем?!

Това за нас бе нов ярем!

Дошла  от Господа, нефеля!

Омъкнахме го на ръка

спасихме се от глад  така!

 

 

 

 

101/А данъците бяха много,

данък ниви, данък сгради

и всичко дадено  от Бога

ще те изстискат  общинари.

Яйцата, вълната, памука

ни караха да плачем тука!

На декар търсеха яйца,

от всички старци и деца!

За нещо скрито във хамбара,

ни търсеха по дваж и триж,

щом искаш нещо да спестиш,

не дай Бог пък да го набарат!

О, майко мила, ела виж,

до грам ти всичко ще платиш!

 

102/ Туй селяните не приемат.

И всячески се инатят!

И нивите им ако вземат,

децата как ще съхранят!?

Завърза се борба голяма,

за всеки стана лична драма,

Не може да се разбере,

да имаш ли, или пък не!

От данъците непосилни,

едва излизаш на глава!

О, ежедневно бе така

и хората не бяха силни!

И тая вътрешна борба

 тя съществува и сега!

 

ПЪРВИ СТЪПКИ В КОЛЕКТИВИЗАЦИЯТА

 

103/Драгойново за пример стана

и тръгна с” ТКЗе” напред,

Колхоза тука първи стана,

навярно имаха  късмет.

То бе с най -много партизани

и най-надъхано остана

и то от всички най-напред,

на старото издигна плет!

И изгради у нас”колхоза”.

И  с трийсетина фукари,

колективизма се откри.

Минахме първи в коловоза...

Избраха първи да вървят,

и новото да построят!

 

104/О, искам тук да ви разкажа,

че руски трактор, антипод,

във нивите дойде да вие,

да шашне нашия народ.

Видях и нови комисари,

да тъпчат навиците стари

да  хвалят чуждата страна

и нашенското да оспорват!

Той малко в селото остана

 и нивите ни не ора,

но погледите ни събра...

И на другаде подхвана!

Така, че нашата страна

и руски трактори видя

 

 

105/Но хората не го приеха,

и взеха да се инатят.

Те имаха една утеха,

нещата да не вземат връх

Но този казус тук се случи,

нечаканото се получи!

Чрез натиск силен и  тормоз,

събраха всички във „колхоз”!

Със данъци и груба сила

и с постоянния терор,

натикаха ни в заден двор!

И каузата бе надвила!

Бе ясно,че не ще се спрат,

докато не ни приобщят!

 

106/А в тази наша селска сага,

започнала през пролетта,

желанието им избяга,

докато дойде есента!

И първенците в колектива

си взеха всичко, с радост дива!

Но  всичко бе до сутринта

когато заигра камшика!

Записаните в този строй,

признаха си греха без бой!

И продължиха свойта мъка!

Спасен бе първия „колхоз”!

И отговора беше прост...

 

107/Не бяха тук нещата лесни.

Държаната не позволи,

да си отидат в къщи с песни,

„колхозът” да се развали!

О, думите противни спрете,

не е за мирис това цвете!

О, този строй ще хиляди!

Не може туй да се разтури,

с граденото при тая власт,

не можим да си правим пас

и всичко тук да се разтури!

И който  ни се противи,

по дяволите ще върви!

 

108/А хората извън “колхоза”,

вървяха трудно в своя път,

едва издържаха тормоза,

в колата им бе сложен прът!

Тях всяка вечер в Общината,

им калайдисваха Съдбата,

докато не им разрешат,

със нивите си да платят,

щом произведеното им не стига

и нямат с какво да платят,

за другаде те нямат път

и хващат робската верига!

И така ти щеш не щеш,

до ТКЗе-то ще опреш!

 

И НАШИТЕ КОЛХОЗНИ ДРАМИ------------------------------19.11--------------------

 

109/Ний в село бяхме най –имотни.

Баща ми бе  с авторитет.

Той носеше все  потни ризи.

И го избраха го за мюре.

Но не тъй мислеше баща ми.!

От там дойдоха наште драми!

И вместо в Текезето пръв,

ни караха да „ходим” кръв!

Казаха той, че е кулака

и все му спрягаха” игри”,

в които да се провали

и той най-гадното дочака!

Те влизайки у нас със взлом,

те ни взеха  бащиния дом

 

110/И стана тя каквато стана...

Аз бях във София студент.

Баща ми търсеше прехрана,

в Димитровтрад във тоз момент

И само майка ми  на дело

градеше „соца” в наш'то село.

Тя цял ден с тежката мотика,

социализъма затика,

а те за нейното търчане,

за този непосилен труд

и плащаха с един кибрит,

и с бригадирското гълчане!

И аз затуй от много млад,

намразих този селски ад!

 

111/Не мога с думи да опиша

как  комунизъм  се гради...

 Щом сълзите си аз избриша,

 тоз спомен  още ме гнети!

Ще се опитам да опиша,

за онзи свят, гдето въздишат,

вместо мъничко да имат срам,

че тръгнали със ятаган

те през просото завървяха!.

Това е тъй и няма спор,

те сееха навред терор

и греховете си  не спряха!

Не знам какво да ви река,

но искам да ги отрека!

 

112/И всички взеха да хитрувят,

лъжата в нас се настани!

Нещата две пари не струват,

доброто с зло се замени!

И само селските апаши,

и всички пишещи се „наши”,

намираха добра среда,

да се възползват от света

И настанени във селото

оставяха пред нас следа,

докато идат във града.

 Те„бонус” трупаха от злото!

И те във свойта суета

и в делник водеха хора!----------10.05.2019г.-------------------------------------------

 

113/ И комисарите с нагани,

бележки даваха за хляб,

сапун за гащите непрани

и дебнеха от всеки чап.

А данъците  в Общината,

не бяха много малка плата!

И неплатилите и този път,

пак щяха да  се издължат.

със влизане  във Текезето!

Не можеха да не ядат,

макар,че трябва да орат,

побягнаха по градищата!

И с риск и глоби да платят,

те хващаха по този път!

 

114/ Това направи и баща ми,

отиде във Димитровград,

торбичка шарена нарами,

макар,че  вече не бе млад!

А мене както и сестра ми,

града да учим ни подмами

но всичко ни се усложни,

защото нямахме пари!

И щем не щем и ние трима,

се връщахме в неделни дни,

торбичките да заредим,

със нещичко докато има!

С това запомних тази власт,

докато в града учех аз!

 

БОРБАТА МИ ЗА БЪДЕЩЕТО

 

 

115/Не искам пак да преразказвам,

от прима виста гдето знам,

но принципипите си ще спазвам,

не искам да надписвам там,

написаното в мойте книги,

повторно няма да повдигам!

И аз от село ученик,

бях уязвим във този миг!

Зависим бях от „чумагаши”

от гадния им параграф,

без него съм  човек нездрав

и ей, това така ме плаши!

Аз спора с О.Ф.-то реших

и пак напред се устремих!

 

116/Живота в селото се срина

и всичко тук се промени.

За туй бе главната причина,

че взеха хорските земи.

А селянина взе да бяга,

макар,че беше работяга.

Не вярвахме на Текезето

и на положения труд,

та кой човек е толкоз луд,

 да гледа глада на детето!

А щом си сложен в този хал,

ти майката си му е*ал!

и за нас туй беше спора,

за  бащината ни земя!

 

117/На селото е тя опора

и хляб за нашите деца!

За нас бе стимул без умора

и рана в нашите сърца

Без Белчо мил и без Сивушка,

Съдбата може да те люшка.

Това  бе нашия мотив,

без туй живота стана сив

и няма кой да те накара,

да срещаш деня призори

и работата да спори...

Това бе истината стара!

О, щом си вързан със  юлар,

намразваш всеки комшсар!

 

118/За туй са хората бунтари1

едни забягват във града,

а други стигнали ръба,

се отзовават във гората.

И със пушка във ръката

воюват  пак за свободата.

И вместо мир и Свобода-

Мющерии на  Смърта.

Туй бяха нашите” горани”

отритнали една съдба,

борци за нова свобода

и „наш'е нови  партизани!

Борци  с червения терор,

гората хванали от зор!

 

119/О,истината е такава!----------------------19.11.-----------------------------------------

Не трябва да се заглуши!

За наш позор или за слава,

за ставащото да мълчим!

И те са били селски хора,

за истините да спорят,

и в този нечовешки път

живота им  пред тях да спрат!

Но наш'те хитри комунисти,

за тяхните дела мълчат!

За героичния им път!

А те са били хора чисти!

А хора щом за нещо мрат,

на някого прокарват път!

 

120/ Насаждаше се нова ера,

със сила, с нови правила!

Вървеше подир нас „потеря”,

тъй както в други времена!

Но много хора напористи,

не тръгнаха по тия писти.

И вместо да си замълчат,

намериха в гората път,

затуй ги кръстиха „горяни”,

за тях и книгите мълчат!

А те борци от кръв и плът,

станаха” нови партизани”!

И тъй хайдушката гора,

отново българи прибра!

 

ЗА ЕДИН СЕЛСКИ ПЪДАРИН

 

 

121/Крояха да ни ликвидират,

направили и хитър план!

Дома ни да експроприират...

И този плин бе извървян!

Тъкмели баща ми да пратят,

без съвестите им да патят,

във лагерите на смъртта!

Един човек ще почета,

от лагера спасил баща ми,

това бе селския пъдар,

на татко ми, ответник стар,

не искал  пушка да нарами,

да го закара в Първомай,

а от там и  в „оня” край...

 

122/ И от тогава съм пристрастен,

от писаното ми личи!

О, аз съм само случай частен...

За Истина не се мълчи!

Ний  на управниците тъпи,

платихме с много жертви скъпи!

За туй, че той не беше с тях,

измислиха му смъртен грях!

Аз пиша не да се харесам,

а истината да предам,

забравите ни да отесам

и всичко гдето буди срам!

С такава истина във мен,

аз преживявам всеки ден!

 

ЗА  МОИТЕ СОБСТВЕНИ ЗАСЛУГИ

 

 

123/Аз бях  си извоювал слава,

почти ме смятаха поет,

и тъй си извоювах право

да пиша нещо, ред по ред!

Не само ,че- добре рисувах

И там нещата си раздувах

и тъй по селските стени

 и моя труд се настани!

Стенвестниците в класа правех

и гледах  замечтан напред,

и просто с мъничко късмет

в културата свой дан оставях!

И тъй с рисуване и стих,

при всички аз се настаних!

 

124/Тогава в село дойде Кирков,

/от София бе отстранен./

Опита да оправи цирка

и беше по-добър  не само с мен...

Той секретарства едно лято

и нас на къра ни изпрати.

Агитката снабди със трон,

подкара ни каруца  с кон

и при жетварите ни прати,

със песни да ги веселим,

да сложим на „колхоза” грим,

 да не се  смятат за аргати!

Аз с тая група от полето,

си взех бележка от О.Ф-то!

 

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??