Животът ми в чаша кафе
Сънувам в облак аромат,
душата пита се 'Къде?'.
Изхлузвам от леглото крак
в посока кухнята - кафе.
И сипвам в чаша - топло, с мляко,
без захар - за да ми горчи.
Да се събуди в миг душата ми,
да се отворят моите очи.
Навън живот кипи отдавна,
започвам го сега и аз -
да си събудя сетивата
докато свърши тази чаша.
Отварям мислите си, чувам,
усещам - сладко е, нали?
Готова съм да запалувам -
денят очаква ме. А ти?
душата пита се 'Къде?'.
Изхлузвам от леглото крак
в посока кухнята - кафе.
И сипвам в чаша - топло, с мляко,
без захар - за да ми горчи.
Да се събуди в миг душата ми,
да се отворят моите очи.
Навън живот кипи отдавна,
започвам го сега и аз -
да си събудя сетивата
докато свърши тази чаша.
Отварям мислите си, чувам,
усещам - сладко е, нали?
Готова съм да запалувам -
денят очаква ме. А ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Савкова Всички права запазени
