18.11.2008 г., 10:53 ч.

Животът ми в чаша кафе 

  Поезия » Гражданска
714 0 2
Сънувам в облак аромат,
душата пита се 'Къде?'.
Изхлузвам от леглото крак
в посока кухнята - кафе.

И сипвам в чаша - топло, с мляко,
без захар - за да ми горчи.
Да се събуди в миг душата ми,
да се отворят моите очи.

Навън живот кипи отдавна,
започвам го сега и аз -
да си събудя сетивата
докато свърши тази чаша.

Отварям мислите си, чувам,
усещам - сладко е, нали?
Готова съм да запалувам -
денят очаква ме. А ти?

© Цветелина Савкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??