petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
6.05.2006 г., 13:51 ч.

ЖИВОТЪТ МОЙ 

  Поезия
708 0 3
В безумна обич, мрак и самота
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга,
която свива си гнездо в сърцето наранено.

Тъгата ще приеме друга форма:
децата ни, поели своя път,
а ний ще търсим неуморно
там две ръце, които да държат
една съдба, едно любящо рамо -
в миг на нужда да ни подкрепи
и тихо да нашепва в съня ни:
"Ела, любима, тук до мен седни".

И като лястовиците, които
в живота свой са винаги по две,
мечтая да се слея в птиче ято,
но не сама, а с другия до мен.
Тогава ще поема с пълни шепи
любов и мъка, обич и печал,
за да споделям с другия до мене
живота свой, и неговият. Край!

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??