Животът мой...
Брули ме животът –
безмилостно, жестоко.
Удари понасях често
от близки и познати.
Люшка ме животът
в люлката на Ада
и така ме промени,
че загрубя душата!
Лъжи, подлост и интриги…
тровиха сърцето без пощада,
а Слънцето все не изгряваше
в моя твърде объркан живот.
Омеси ме животът
с коравите си длани,
а нежност исках,
но получих рани.
Напразно търсих Светлината
и бягах аз от Тъмнината,
но Мракът ме притискаше,
не можех дъх да си поема.
И питам се дали
ще дойде ден, във който
Слънцето ще ме прегърне
и стопли моите дни?!
Дали ще го дочакам…
близо, далеч ли е? Не знам.
Но птичето не каца и не каца,
а щастието все при друг е.
А времето лети, нехае,
не иска и да знае,
че животът се изнизва –
неусетно във тревоги отминава.
Грешница ли съм, не знам,
или просто без късмет родена,
но звездата ми бледнее -
орисан в черно ли е тоя мой живот?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сара Всички права запазени
Продължавай в същия дух! Но да има повече хубави неща, за които да пишеш!!!
