Sara-H (Сара)
15 35
18.09.2011 г., 0:29 ч.

Животът мой... 

  Поезия » Друга
1001 0 5

Брули ме животът –

безмилостно, жестоко.

Удари понасях често

от близки и познати.

 

Люшка ме животът

в люлката на Ада

и така ме промени,

че загрубя душата!

 

Лъжи, подлост и интриги…

тровиха сърцето без пощада,

а Слънцето все не изгряваше

в моя твърде объркан живот.

 

Омеси ме животът

с коравите си длани,

а нежност исках,

но получих рани.

 

Напразно търсих Светлината

и бягах аз от Тъмнината,

но Мракът ме притискаше,

не можех дъх да си поема.

 

И питам се дали

ще дойде ден, във който

Слънцето ще ме прегърне

и стопли моите дни?!

 

Дали ще го дочакам…

близо, далеч ли е? Не знам.

Но птичето не каца и не каца,

а щастието все при друг е.

 

А времето лети, нехае,

не иска и да знае,

че животът се изнизва –

неусетно във тревоги отминава.

 

Грешница ли съм, не знам,

или просто без късмет родена,

но звездата ми бледнее -

орисан в черно ли е тоя мой живот?...

© Сара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разпознах себе си там някъде.... Уникална си!!! Продължавай в същия дух! Но да има повече хубави неща, за които да пишеш!!!
  • А, дано Чоно!
    Поздравче и от мен!
  • Благодаря ти Магдалена!
    Надявам се да си права, но ми е трудно да повярвам, че някой ден ще бъда щастлива. Но на теб искрено ти пожелавам да имаш своя звезден миг и много, много щастие и радост от живота!
  • всеки има своя звезден миг в живота...
    вярвай в своя миг, мила Сара...
    някой ден ще си спомниш
    думите ми...сърдечно..
  • Силвина, благодаря ти за позитивизма! Но е трудно да виждаш светлата страна на живота, когато зад теб е празнота, а пред теб е пропаст, но ще се опитвам!
Предложения
: ??:??