25.01.2021 г., 19:41  

Животът не обича...

724 7 20

Не може да се съживи, туй що е мъртво
и изборът изцяло си е  негов.
Животът не обича простосмъртни,
а жребият на тленността е тегав!
И ето подредена е дъската,
две армии ще встъпят в тежък бой,
отново преиграва се играта,
отново победител ще е Той!
Но колко пешки ще достигнат края?
С корони колко ще се възвисят?
Избралите Живота, продължават!
Избралите смъртта, ще замълчат.

 

Животът не обича простосмъртни,
те нямат общо с вечността..
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за този прочит! Толкова ме зарадва с него
  • Дишащо с вярата в Бога стихотворение! "Избралите Живота, продължават!
    Избралите смъртта, ще прегорят." Цялото стихотворение препраща към Книгата на книгите и който иска може да прочете, каквото иска разбере.
  • По-жива е пепелта, защото е горяла.
  • Ти искаш ли да си Омир? Щото аз не искам да съм Сафо И май не искам да съм никой друг. Дори и като дете никога не съм искала да съм, като някой друг
  • Може да сме вечност,ако поезията ти е, напр. като Сафо,а аз да редя песни, като Омир...
    Кой знае?
    Но те не са дори Нобелови лауреати по литература!🤗

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...