25.01.2021 г., 19:41 ч.  

Животът не обича... 

  Поезия » Философска
533 7 20

Не може да се съживи, туй що е мъртво
и изборът изцяло си е  негов.
Животът не обича простосмъртни,
а жребият на тленността е тегав!
И ето подредена е дъската,
две армии ще встъпят в тежък бой,
отново преиграва се играта,
отново победител ще е Той!
Но колко пешки ще достигнат края?
С корони колко ще се възвисят?
Избралите Живота, продължават!
Избралите смъртта, ще замълчат.

 

Животът не обича простосмъртни,
те нямат общо с вечността..
 

© любимка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за този прочит! Толкова ме зарадва с него
  • Дишащо с вярата в Бога стихотворение! "Избралите Живота, продължават!
    Избралите смъртта, ще прегорят." Цялото стихотворение препраща към Книгата на книгите и който иска може да прочете, каквото иска разбере.
  • По-жива е пепелта, защото е горяла.
  • Ти искаш ли да си Омир? Щото аз не искам да съм Сафо И май не искам да съм никой друг. Дори и като дете никога не съм искала да съм, като някой друг
  • Може да сме вечност,ако поезията ти е, напр. като Сафо,а аз да редя песни, като Омир...
    Кой знае?
    Но те не са дори Нобелови лауреати по литература!🤗
  • Прекалено недостатъчна макар и Вапцарова. Харесвам Вапцаров, но не споделям възгледите му
  • Оо, ти отпраши нанякъде, където мен ме няма Нищо подобно не съм твърдяла или казвала
  • Благодаря, разсмя ме
    Но разликата не е в това. Няма нужда да си Бог, за да си безсмъртен
  • Елка, благодаря ти, защото те харесвам, като автор и ми е интересна твоята преценка.
    Миг 31, не бих казала,че ще направя всичко, има неща, които не бих направила.
    Довереница, благодаря ти за хубавото стихче, наистина е много хубаво, макар да е другата страна на монетата
    Деа, много си дипломатична, оценявам го, усмихна ме
    Виж Скитницата е категорична каквото е открила, давам и го
    Благодаря и на теб, Лили
    Ранрозар, благодаря ти, че си уважил произведението ми с размисъл, това е ценно за мен. Няма алогичност. Ние не сме простосмъртни, но имаме избор: Можем да изберем смъртта и да станем просто смъртни, а можем да изберем Живота и да сме вечност
  • Да, има философски късчета красота в стихотворението, но и един спорен постулат:"Животът не обича простосмъртни,
    те винаги са влюбени в смъртта."
    Това е алогично.
    Излиза, че само Боговете, които са вечни мразят смъртта!
    Ако аз,простосмъртния мразя смъртта, превръща ли ме това в Бог?
    Човекът е роден свободен в избора си да обича,нали християнството проповядва това.
    Човек изпитва завист,омраза и те са в основата на престъплението!
    Десетте божи заповеди ни учат на любов, търпение и смирение.
    Съпоставимо е с реалните измерения в живота.
    И все пак, ако поантата е повод да споделя с читателите и преди всичко с теб, щураче,какво мисля,това ме предизвика да участвам в анализа на стихове, които звучат догматично.
    Но пък именно в това е достойнството на написаното от теб!
    Поздравления!
  • Мъдър стих! Поздрави,щураче!
  • "Избралите Живота продължават!"
    Щураче, мъдро си!
  • "Избралите Живота, продължават!" - това си избрах. Нищо , че съм простосмъртна...
  • Между живота и смъртта като по жица
    подобно лястовички се люлеят подредени.
    И все едно е кой кого обича
    (или пък мрази) всичките са тленни.

    Харесах!
  • "Избралите Живота продължават!" Мъдър стих! Поздрави, щураче!
  • Колко много ви е деформирал комунизма. С болка го казвам, с голяма болка, Гедеоне.
    Благодаря ви, мислителю и Ники, наистина се надявам, че все някой ме разбира
  • Дълбока материя и осъзнатост!
    Поздрави, Дарина!
  • Дълбоко...
    Поздравявам те.
  • Щом ни дава шанс, обича ни, но даваме ли му шанс ние? Ако някой ни обича, но ние се чувстваме необичани/простосмъртни/, тогава? Тогава според нас сме необичани - Животът не обича простосмъртни
  • Животът ни обича - простосмъртни. Просто извод.
Предложения
: ??:??