Животът (не) умира
688
0
0
Защо поглеждам в небето? Няма синьо.
И черни облаци надвисват върху нас.
Може просто да обичам от безсилие,
далеч обаче ми е ялово от мрак.
И нека няма в мен стремежи. Нито сили.
Е твърде тихо, или прекалено мирно.
До мечтите ми да стигат пилигрими,
но не виждащи. Че пак ми се умира.
Моята страст: да не е дива. И ранена,
уморена и отбила се в Всемира;
да ме носи към смъртта с успокоение,
че не вярва.
От Живот да се умира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Уморена Всички права запазени
