Животът (не) умира

Защо поглеждам в небето? Няма синьо.

И черни облаци надвисват върху нас.

Може просто да обичам от безсилие,

далеч обаче ми е ялово от мрак.

И нека няма в мен стремежи. Нито сили.

Е твърде тихо, или прекалено мирно.

До мечтите ми да стигат пилигрими,

но не виждащи. Че пак ми се умира.

Моята страст: да не е дива. И ранена,

уморена и отбила се в Всемира;

да ме носи към смъртта с успокоение,

че не вярва.

От Живот да се умира...