Животът ни е партия шахматна
А някога изглеждахме непоклатими -
по рохки пясъци с подходи стратегически.
Аз бяла Дама - класика неповторима.
Ти черен Цар - с величествени доводи.
Лъжливи ходове играеше безмерни.
Подхлъзваше ме в замисли шахматни.
Спасителни полета търсех верни.
Наивно защитавах фигурите леки.
Ти конницата си поеше с концентрати.
Ревнуваше ме от въздушни офицери.
Насочихме два топа. И сега полупознати,
ти полуразбит си - аз полувзривена.
Покоите ми защитиха пешки - воини.
Надскочих те в борбата! Не блъфирай!
Смених си пешка. Топ си взех от белите.
Сразяващ ход ти готвя. Капитулирай!
Пази се, Черният! Замръкнал си в пустиня.
Не ти се вярва? Бягай и търси подслон!
На ход съм първа - силна и неудържима.
Непобедима съм! И чака те погром!
09.01.2008
Jullie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
