11.01.2009 г., 11:56 ч.  

Животът ни е партия шахматна 

  Поезия » Друга
1607 0 32

 

А някога изглеждахме непоклатими -

по рохки пясъци с подходи стратегически.

Аз бяла Дама - класика неповторима.

Ти черен Цар - с величествени доводи.

 

Лъжливи ходове играеше безмерни.

Подхлъзваше ме в замисли шахматни.

Спасителни полета търсех верни.

Наивно защитавах фигурите леки.

 

Ти конницата си поеше с концентрати.

Ревнуваше ме от въздушни офицери.

Насочихме два топа. И сега полупознати,

ти полуразбит си - аз полувзривена.

 

Покоите ми защитиха пешки - воини.

Надскочих те в борбата! Не блъфирай!
Смених си пешка. Топ си взех от белите.

Сразяващ ход ти готвя. Капитулирай!

 

Пази се, Черният! Замръкнал си в пустиня.

Не ти се вярва? Бягай и търси подслон!

На ход съм първа - силна и неудържима.

Непобедима съм! И чака те погром!

 

 

09.01.2008

Jullie

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??