28.04.2009 г., 13:48

Животът продължава...

739 0 1

 

Животът продължава...

 

Животът продължава...

И времето тече...

Зенитът му преминал

съкрушен, премръзнал, уморен

като столетен ствол прекършен,

лишен от порив, от простор!

Седя!

Потънал в размисъл дълбок,

изпълнен с мисли мрачни

и спомени свидни.

Задавайки си сто въпроса.

Но един без отговор е сякаш -

А сега накъде?

Времето не ще да спре.

Нима на място ще стоиш?

Не ще ли продължиш?

И отговорът е един:

- Да се изправя, да вървя.

Да започна отначало.

Това и ти ще подкрепиш...

Та ти и туй ми завеща.

Такъв харесваше ме ти.

Изправен! Горд! Непоклатим!

Значи приемам таз борба.

Ще продължа!

Ще бъда мъж!

Боже, колко лесно е да се каже!

Знам, това очакваш ти от мен -

да продължа изправен до сетния си ден.

Ще бъде! Не ще те посрамя!

Но и ти ще трябва да ме подкрепиш -

ще имам нужда и от твоята сила.

Затуй, сакралния ти лик

в сърцето си ще скрия!

Но, моля те, да му позволиш

с ритъма на моя пулс да бие,

да бъдем двама, както и преди...

 

И тогава! Така ще да успея!

 

Не ще да те предам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...