28.04.2009 г., 13:48

Животът продължава...

738 0 1

 

Животът продължава...

 

Животът продължава...

И времето тече...

Зенитът му преминал

съкрушен, премръзнал, уморен

като столетен ствол прекършен,

лишен от порив, от простор!

Седя!

Потънал в размисъл дълбок,

изпълнен с мисли мрачни

и спомени свидни.

Задавайки си сто въпроса.

Но един без отговор е сякаш -

А сега накъде?

Времето не ще да спре.

Нима на място ще стоиш?

Не ще ли продължиш?

И отговорът е един:

- Да се изправя, да вървя.

Да започна отначало.

Това и ти ще подкрепиш...

Та ти и туй ми завеща.

Такъв харесваше ме ти.

Изправен! Горд! Непоклатим!

Значи приемам таз борба.

Ще продължа!

Ще бъда мъж!

Боже, колко лесно е да се каже!

Знам, това очакваш ти от мен -

да продължа изправен до сетния си ден.

Ще бъде! Не ще те посрамя!

Но и ти ще трябва да ме подкрепиш -

ще имам нужда и от твоята сила.

Затуй, сакралния ти лик

в сърцето си ще скрия!

Но, моля те, да му позволиш

с ритъма на моя пулс да бие,

да бъдем двама, както и преди...

 

И тогава! Така ще да успея!

 

Не ще да те предам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...