Живях...
***
Живях във спомени и дни измислени.
По прашните пътища на живота вървях-
с очи невиждащи и затворени…
Огризки от сънища и блянове след себе си хвърлях,
за да мога да изляза от този проклет лабиринт…
Оплетох се в мрежи на скръб и неволи,
душата си храних с огризки - мечти…
Години наред теб възпявах, Любов и боли ме,
но пак ще вървя и ще стискам очи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Герана Юнакова Всички права запазени
