***
Живях във спомени и дни измислени.
По прашните пътища на живота вървях-
с очи невиждащи и затворени…
Огризки от сънища и блянове след себе си хвърлях,
за да мога да изляза от този проклет лабиринт…
Оплетох се в мрежи на скръб и неволи,
душата си храних с огризки - мечти…
Години наред теб възпявах, Любов и боли ме,
но пак ще вървя и ще стискам очи…
© Герана Юнакова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
