Марколей
37 11
24.11.2021 г., 8:46 ч.

Живях 

  Поезия
706 0 5

Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове. 

 

Излизах сред полята на страдание, 
взимах със себе си черната тъга
и разпръсквах със своето терзание, 
изпитаната болка в младостта. 

 

Живях живот без радост, без подкрепа 
младините се стопиха, като лъч
съдбата ми бе смешна и нелепа-
а дните бяха роби на моята жлъч. 

 

Живях сред хора хладни, като мрака 
бях тормозен и измъчван от света, 
животът ми за сетен път заплака,
олюлян върху бесило над пропастта. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • " Живях сред хора тъмни като пропаст"!!!👏 Началото ме впечатли!
  • Радвам се, че пишеш в минало време, сега зависи от теб. Успех!
  • Петя_Ап(П. А) Благодара ви за надеждата!
  • Ако не си се женил, нищо не си живял
  • Мрачно! Младините още не са се стопили. Все още си млад и можеш да обърнеш нещата в своя полза 😉
Предложения
: ??:??