Живях
Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание,
взимах със себе си черната тъга
и разпръсквах със своето терзание,
изпитаната болка в младостта.
Живях живот без радост, без подкрепа
младините се стопиха, като лъч
съдбата ми бе смешна и нелепа-
а дните бяха роби на моята жлъч.
Живях сред хора хладни, като мрака
бях тормозен и измъчван от света,
животът ми за сетен път заплака,
олюлян върху бесило над пропастта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
